Razgovor:Braća Miladinov

Braća Miladinov

Ovaj članak nije preveden djelomično ili uopće. (Rasprava) Pomozite u prijevodu vodeći računa o stilu i pravopisu. Izvornik se možda nalazi na popisu drugih jezika.

Ethnic controversy

The article is written almost totally from Macedonian point of view, which is in conflict with many documents, written by Miladinov brothers. Some examples. Quotations from two letters from Dimitar Miladinov:

1. Достопочитаеми колега г. Виктор Григорович, Охрид, 25 февруари 1846 г.

След заминаването Ви не съм получил нито ред. Между това моите старания за нашия български език и българските [народни] песни, според Вашата поръка, са ненадминати. Не преставам да продължавам изпълнението на моите обещания към Ваша милост, защото българите спонтанно се стремят към истината.

2. До Петър Ив. Севастиянов — Атон, Кукуш, 2 август 1858 г.

На господин Я. О. Ошмов в Москва изпратих и миналата, и тази година, колкото ми беше възможно, подробно описание на Македония. Също така изпратих на моя брат миналата и тази година песни от Охрид, Струга, Костур, Битоля, Велес и Кукуш, описания на разни обреди, приказки, гатанки и пословици, всички македонобългарски, останки от претърпелия корабокрушение наш майчин език. Аз не зная какво ще бъде мнението на еднородците [4] към тях, бяло или черно. [5] Също така изпратих и пет рисунки на млади съпружески двойки от разни български места с всичките им подробности в носиите и цветовете, а не след много време ще изпратя четири рисунки и от тези места.

Quotations from Konstantin Miladinov:

1. До Георги С. Раковски—Белград, Загреб, 31 януари 1861 г.

Песните, овде ке напечатам, защо еден се обяза да ги свършит до конецот от априля [2]. Но молям Вас, огласите, кои изпратих да ги раздалите со честниот ваш лист, споминвеещем нещо за песните, и особено за западните во Македония болгари [3]. Во огласот ми Македония назвах Западна Болгария (как и требит да се викат), защо во Беч [Виена] гърците се разпоряжават сос нас како со овци. Тие Македония сакает гърцка земя, и не может даже да разберат како можит да не йе гърцка. А тамошните повике од два милиона болгари що ке ги сториме?

2. Preface of "Bulgarian Folk Songs", written by Konstantin Miladinov, 1861:

Ваша превозвишеност и пресветлост!

Пред неколку години Българските песни собрани, още много време ке стойеха закопани в неизвестност ако не беше високото Ваше участие. Ваша пресветлост глобоко почуствува, че народното образование йе най-големото ръчителство за благоденствието от народот; и нищо пред него не щадеещем, щедро ’секога и ’секяде помогна в полезни издавания и училищни потребности. При ’сите тие благородни стремления Ваша превозвишеност благоизволи да обърни внимание и на най-южните славяни българи и да покажит великодушното си [3] участие в издаванието на това общеполезно сокровище; и на конец, окрилатена от народното доброжелателство, захвати най-плодородната идея, и основа Югославянската Академия, той драгоценен венец на толку големи Ваши благодеяния.

При такива сияйни Ваши услуги на книжнината се осмелих да посветим на името от Ваша пресветлост това собрание от народните песни, кое, молим, благосклоно да приимит заедно со глобоката ми признателност, со коя имам чест да оставам

на Ваша превозвишеност и пресветлост

Най-покорния слуга

К. Миладинов

The sources of these quotations are: "Братя Миладинови – преписка", Издирил, коментирал и редактирал Никола Трайков, Българска академия на науките, Институт за история, Издателство на БАН, София 1964 and "БѪЛГАРСКИ НАРОДНИ ПѢСНИ. СОБРАНИ одъ БРАТЬЯ МИЛАДИНОВЦИ ДИМИТРІЯ И КОНСТАНТИНА и издани одъ КОНСТАНТИНА ВЪ ЗАГРЕБЪ ВЪ КНИГОПЕЧАТНИЦА-ТА НА А. ЯКИЧА, 1861, Фототипно преиздание, 1981. In fact in their texts Miladinov brothers identified themselves as Bulgarians and defined Slavic Macedonian population and folklore as Bulgarian. In accordance with Wikipedia:Neutral point of view all relevant points of view have to be presented. I hope that the article would be rewritten from less biased perspective. Best wishes, Historian (razgovor) 12:50, 25. travanj 2009. (CEST)

Pravila Wikipedije na hrvatskome jeziku

Kako je ovo Wikipedija na hrvatskome jeziku, na njoj vrijede pravila ove Wikipedije. Također i literatura na hrvatskome jeziku ima prednost pred literaturom nad ostalim jezicima, jer tako se uči u hrvatskim školama, ta literatura je dostupna i razumljiva čitateljima čiji je hrvatski materinski jezik. --Roberta F. 12:22, 30. travanj 2009. (CEST)

Rasplet

Navedite stav službene macedonske znanosti, službene bugarske znanosti te stavove znanostvenika koji nisu ni Macedonci ni Bugari.
Bilo bi zgodno i navest di su braća Miladinovi rođeni. U kojem selu, gradu. Na kojem teritoriju koje države koja je bila onda i koja je država danas. Kubura (razgovor) 16:39, 30. travanj 2009. (CEST)