Razgovor:Rajko Žinzifov

Zinzifov nikada nije prevodio nista sa makedonskog na ruski zato sto taka makedonski jezik nije postojao, prevodio je sa makedonskih dijalekata koji tada su bili deo bugarskog jezika. Makedonski narod takodjer nije postojao i Rajko nigde ne pise o ovom narodu, nego pise samo o bugarskom narodu u Makedoniju. Eve nekih njegovih natpisa koji potvrduju ono sto sam napisao.

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=29&WorkID=231&Level=1

Не е било то одавна у нас, в България, било е в година, моми, петдесет и седма, кат притурим ощ' хиляда и осъм стотини. Беше вечер, ясен вечер у Прилепа града, по безоблачно ми небо месечина плава, окол нея там безбройни, ситни звезди сяят, а и ветер тихий, хладний лист на дървя нищат. Во църковната градина весели са китки; през църковний двор широки гиздави девойки вървят с стомни, с вода пълни, исто тресопатки. А момчета, българчета, в дворът седят накуп, с жедно сърце, с жедни очи мигаят, погледват. Нихна младост, пуста младост своето си искат. Как що мрена риба барат место по-дълбоко, как що славей, малка птица, седало си виет сред разцветени ми ружи в поле ил' в градина, как що майка силно любит първата си рожба, так и младо любит млада, искат мома юнак, младо момче-хубавелче, гиздаво си либе.

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=29&WorkID=227&Level=1

"O, гърци, гърци, чуйте нас, чуйте наш народен глас! Знайме ми, разбираме ми злобна цел, коя криете ви. Досега не погърчихте нас, занапред храбро чекаме вас. Време ет дошло, не ет далеч, с остро ли перо, с остър ли меч ке делим, ке ся караме ми в сегашни дни и в подирни дни, в широко поле,- в планина за народност и за правина, за бащина, за майчин язик... Охрид и Търнов веч дали вик. Македония, чудна страна, нема да бидит гърчка она! Шума и гора, и планина, самий камен на тая страна, птица и риба в Вардар река, живо, мъртво на свои крака ке станат и ке дадат ответ на цела Европа, на цел свет:

Я българка сум. българин сум я, българе живеят в тая страна!" Так ся кълнат, гласи вишат сложно, дружно старци, момци. И казаха да запишат тие думи за потомци. А невинните девойки заиграха си народно, накитени глави с вейки, с цвете полско, домородно. Из них една македонка, хубавица милолика, светлокоса, чърноока, с снага стройна, белолика, запеяла,загукала - - исто славей, малка птица, запрусала, заиграла како полска яребица.

"Я сум млада бугарка, име ми ет Милкана, я сум чиста славянка, в Бугария родена от бугарски род и бугарски плод.

Майка ми ет бугарка, керка на чист бугарин, имам кума бугарка. вуйко им ет бугарин от бугарски род и бугарски плод.

Любам я бугарина, юнака я милувам, свършена за Драгана и ке да ся омажам. Гърк за мене враг а бугарин - драг.

На мой род ке придадам неколку си синчиня, ке кърстам, ке израстам вси чисти славянчиня. от бугарски род и бугарски плод.

Тежко се закълнувам, ке ги кърстам бугарски, с иминя ке назовам не г-ърчки, не немечки. Гърк за меяе враг. а бугарин - драг.

Име нека ет Боян. Здраве, Драган ил' Стоян. а не гърчко Ксенофон или друго - Демофон. Чуждо за чужд род, свое за свой род-

При моя умирачка клетва я ке оставам, при земна ми отлъчка сину си ке зарачам от бугарски род да оставит плод." Sashko1999 (razgovor) 15:05, 19. rujna 2018. (CEST)

• Uklonjena tvoja izmjena. Makedonci su govorili i govore makedonski, priznao ti njih i njihov jezik ili ne. To što ne priznaš njihov jezik i što ih smatraš Bugarima, nebitno je. Za ovakve nacionačlističke izjave i izmjene mogao bi biti trajno blokiran --Zeljko (razgovor) 18:22, 19. rujna 2018. (CEST)

Ja sam iz Makedonije i vrlo dobro poznajem makedonski istoriju, makedonski jazik nije postojao do 1945 godine, prije toga slavenski govori iz Makedonije smatrali su se dijelom bugarskim dijalektima. Nego ostavimo sada to jer to nije tema, tema je Rajko Zinzifov, Rajko Zinzifov kako prvo nije bio Slaven, t.j. Bugarin ili Makedonac, nego je bio Vlah, ali je pisao o bugaskom narodu u Makedoniji, a ne o makedonskom. To se moze videti od ono sto sam postirao, moze se videti i da gradom Prilepu koji se nalazi u danasnjoj Republici Makedoniji, on ga je smatrao kao dio Bugarske, sa drugim recima on je smatrao Makedoniju bugarskom.

Не е било то одавна у нас, в България, било е в година, моми, петдесет и седма, кат притурим ощ' хиляда и осъм стотини. Беше вечер, ясен вечер у Прилепа града, по безоблачно ми небо месечина плава, окол нея там безбройни, ситни звезди сяят, а и ветер тихий, хладний лист на дървя нищат. Во църковната градина весели са китки; през църковний двор широки гиздави девойки вървят с стомни, с вода пълни, исто тресопатки. А момчета, българчета,

I jel znate vi na kakav jezik je napisano ovo sto sam postirao?, prvo je napisano na bugarskom, a drugo delom na bugarskon, a delom na bugarskom dijalektu iz Makedonije. Ako znate cirilicu mozete procitati da Rajko Zinzifov pise da Makedonija pripada Bugarima, a ne Grcima. Tako da mislim da nije u redu sto ste mi vratile izmjene, jer ja imam dokaze za ovo sta pricam, a za ono sto je sada napisano nema niti jedan dokaz. Hvala.

O, гърци, гърци, чуйте нас, чуйте наш народен глас! Знайме ми, разбираме ми злобна цел, коя криете ви. Досега не погърчихте нас, занапред храбро чекаме вас. Време ет дошло, не ет далеч, с остро ли перо, с остър ли меч ке делим, ке ся караме ми в сегашни дни и в подирни дни, в широко поле,- в планина за народност и за правина, за бащина, за майчин язик... Охрид и Търнов веч дали вик. Македония, чудна страна, нема да бидит гърчка она! Шума и гора, и планина, самий камен на тая страна, птица и риба в Вардар река, живо, мъртво на свои крака ке станат и ке дадат ответ на цела Европа, на цел свет:

Я българка сум. българин сум я, българе живеят в тая страна!" Так ся кълнат, гласи вишат сложно, дружно старци, момци. И казаха да запишат тие думи за потомци. А невинните девойки заиграха си народно, накитени глави с вейки, с цвете полско, домородно. Из них една македонка, хубавица милолика, светлокоса, чърноока, с снага стройна, белолика, запеяла,загукала - - исто славей, малка птица, запрусала, заиграла како полска яребица.

"Я сум млада бугарка, име ми ет Милкана, я сум чиста славянка, в Бугария родена от бугарски род и бугарски плод.

Майка ми ет бугарка, керка на чист бугарин, имам кума бугарка. вуйко им ет бугарин от бугарски род и бугарски плод.

Любам я бугарина, юнака я милувам, свършена за Драгана и ке да ся омажам. Гърк за мене враг а бугарин - драг.

На мой род ке придадам неколку си синчиня, ке кърстам, ке израстам вси чисти славянчиня. от бугарски род и бугарски плод.

Тежко се закълнувам, ке ги кърстам бугарски, с иминя ке назовам не г-ърчки, не немечки. Гърк за меяе враг. а бугарин - драг.

Име нека ет Боян. Здраве, Драган ил' Стоян. а не гърчко Ксенофон или друго - Демофон. Чуждо за чужд род, свое за свой род-

При моя умирачка клетва я ке оставам, при земна ми отлъчка сину си ке зарачам от бугарски род да оставит плод." Sashko1999 (razgovor) 20:15, 19. rujna 2018. (CEST)